Понякога проговарянето се случва плавно – първо една дума, после две, после цяло изречение. А друг път сякаш се задържа – и изведнъж изригва. Това не означава проблем. Означава, че в тялото и мозъка на детето се случва сложен процес, който невинаги е видим за околните. Едни деца са по-експресивни, други – по-наблюдателни. Едни говорят по-рано, други изчакват, но после наваксват с лекота.
Причините за „по-бавното“ говорене могат да са различни – темперамент, семейна динамика, присъствие на по-големи братя и сестри, които „говорят вместо него“, двуезична среда, дори просто нуждата от повече време за вътрешна подготовка. Това, че едно дете още не съставя изречения, не означава, че не разбира или не мисли. Просто все още не е готово да превърне мислите в думи.
Родителите често се тревожат, че „са закъснели“ или че са пропуснали важен момент. Но по-важно от възрастта е дали детето общува – дори без думи. Гледа ли в очите? Посочва ли? Издава ли звуци, с които иска да каже нещо? Опитва ли се да се свърже? Тези сигнали често са по-важни от самите думи в началото.
Какво можем да направим, за да подкрепим речта?
