„Моето дете не иска да споделя“ – нормално ли е и как да реагираме?

Автор: Дени Христова
02 Юни, 2025

"Мамо, това е моето! Не давам! Само аз ще си играя с това!" – реплики, които могат да предизвикат тревога у всеки родител. Срещаме се с тях на площадката, у дома с братчето или в компания на приятели. В такива моменти у нас се надигат въпроси – дали детето ни е твърде егоистично, дали възпитаваме грешно, защо другите деца споделят, а нашето не. Истината е, че подобно поведение е не просто нормално, а напълно очаквано в определен етап от развитието.

Малките деца не се раждат с умението да споделят. То не е вроден рефлекс, а социално умение, което се изгражда с времето. Децата между втората и четвъртата година тепърва започват да разбират разликата между „мое“ и „твое“. За тях, ако нещо е дадено на друг, значи вече не е тяхно. Те не възприемат идеята за временното отдаване. Освен това в тази възраст започват да изграждат своите лични граници, а „моето“ е начинът, по който заявяват територия. Силното усещане за притежание и нуждата от предсказуемост правят процеса на споделяне още по-сложен.

Един от капаните, в които често попадаме, е сравнението. Виждаме дете, което дава играчката си с усмивка, и веднага усещаме, че нашето се "проваля". Но пропускаме пътя дотам – усилията, игрите, сълзите, разговорите. Темпераментът също играе роля – някои деца са по-интровертни или по-предпазливи и естествено им е по-трудно да пуснат контрола. Това не значи, че не могат да се научат, а просто че ще им трябва повече време и разбиране.

Когато детето откаже да сподели, вместо да го натискаме, можем да направим крачка назад и да се запитаме: „Какво го кара да се чувства несигурно в този момент?“. Подкрепата идва не чрез заповеди като „дай му сега топката“, а чрез признание на емоцията. Когато кажем: „Разбирам, че ти е трудно да я дадеш, защото много я харесваш“, детето усеща, че го чуваме. Това отваря пространство за доверие.

Полезни са и ролевите игри у дома. Когато плюшеното мече поиска количката на зайчето, а ние покажем различни реакции – отказ, съгласие, договаряне – детето започва да проектира и изследва ситуации безопасно. Също така е важно да знае, че има предмети, които са изцяло негови и не се очаква да бъдат споделяни. Това му дава сигурност, че контролът не му е напълно отнет.

С времето, особено след навършване на 4 години, започваме да виждаме промяна. Децата разбират, че могат да дадат за малко и после пак да си вземат. Радват се, когато някой друг се зарадва на тяхна играчка. Но и тогава не винаги ще споделят. И това е нормално. Най-важното е да не бъркаме нежеланието да се споделя с лош характер. Това е просто част от пътя. А нашето търпение, уважение и пример са най-добрият урок.