Изграждането на стабилен вечерен ритуал започва не с час, а с нагласа. Може да е трудно след уморителен ден, но ако дори за 15 минути вложим внимание, това време ще се отплати – с по-лесно заспиване и по-силна връзка между родител и дете. Ритуалът не означава луксозна рутина – той може да бъде нещо съвсем обикновено: чаша топло мляко, любимата пижама, една и съща история всяка вечер. Важното е да е повтарящо се и спокойно.
Често подценяваме нуждата на децата от плавно преминаване към съня. За тях денят е бил наситен с шум, стимули и впечатления – а заспиването изисква отпускане. Когато знаят какво следва, мозъкът им се подготвя – и не се налага всяка вечер да се „договорим“. С времето този ритуал се превръща в сигнал за сигурност: „Всичко е наред, можеш да си починеш.“
Разбира се, ще има вечери, в които ни се иска просто да ги сложим в леглото и да приключим. И това е напълно човешко. Но ако ритуалът вече е изграден, той ще „носи“ сам себе си. Детето ще знае какво да очаква – и дори ще го иска. А най-хубавото е, че вечерните моменти са шанс за истинска близост – за гушкане, за разговор, за споделено мълчание. Време, което не се купува, но се помни.
