
Мозъкът на детето в ранна възраст все още няма добре развита способност за самоконтрол. Частта, която отговаря за изчакването и регулирането на импулсите, се развива постепенно и чак в по-късните години.
За детето „след малко“ често означава „никога“.
Нетърпението рядко идва само. То се показва чрез поведение.
Това не е лошо възпитание, а сигнал, че детето все още няма нужните вътрешни ресурси.
Много често очакваме, че детето ще се научи на търпение, ако просто го оставим да чака. Но без подкрепа чакането е празно и плашещо.
То просто остава само със силната емоция.
Търпението се тренира на малки дози.
Пример:
„Изчакай 10 секунди.“
Постепенно времето се увеличава, но винаги според възрастта.
Когато детето разбере процеса, чакането става по-поносимо.
Кажи:
„Чакаш, докато свърша това, после ще съм с теб.“
Думите дават структура.
Чакането без действие е най-трудно.
Примери:
Това учи детето как да запълва времето.
Дори ако детето не се справи напълно, усилието е важно.
Кажи:
„Видях колко се постара да изчакаш.“
Това изгражда вътрешна мотивация.


