Малките деца често проявяват агресия, защото още не умеят да изразят с думи онова, което преживяват вътрешно. До около 4-годишна възраст мозъкът им тепърва изгражда умения за саморегулация. Глад, преумора, силни стимули – всичко това може да доведе до поведение, което изглежда неконтролирано. Детето не мисли „Ще го ударя, защото съм лошо“. То просто не знае как иначе да изрази своето напрежение, фрустрация или нужда от внимание.
В такива моменти най-голямото предизвикателство пред родителя е да запази спокойствие. Реакцията „Не удряме. Виждам, че си ядосан. Ще ти помогна.“ показва на детето, че чувството му е валидно, но има по-подходящ начин да го изрази. Отделянето на детето от ситуацията не трябва да е изолация или наказание, а възможност за успокоение: „Ще останем заедно тук, докато си по-спокоен.“ Това учи на граници, без да накърнява връзката.
След проявата на агресия идва време за разговор. Не веднага, а когато и двамата сте се успокоили. Вместо обвинения – предлагаме разбиране: „Беше ядосан, защото искаше играчката. Може следващия път да кажеш: ‘Аз съм наред.’“ Такива разговори, повтаряни многократно, започват да изграждат език на емоциите. С времето детето ще започне да използва думи вместо ръце – не защото се страхува, а защото е научено.
Важно е и какво да избягваме. Викането, срамуването пред други хора или използването на етикети като „лошо дете“ рушат доверието и самоувереността. Малките деца нямат капацитет да разберат социалните нюанси така, както възрастните. Те не знаят, че агресията ги поставя в неудобно положение – те просто реагират на вътрешен хаос. И колкото по-често ги обиждаме или наказваме, толкова повече този хаос нараства.
