Скуката създава вътрешно пространство. Когато детето не получава готов отговор какво да прави, то започва да търси навътре – в себе си, в спомените, в идеите си. Именно в тези моменти често се раждат най-оригиналните игри, най-креативните истории, най-смелите експерименти с кутии, възглавници и завивки. Свободното време, в което нищо не се случва, е като празно платно – чакащо детето да го запълни със своето въображение.
В един свят, в който вниманието постоянно се „отвлича“ – от екрани, играчки със звуци и светлини, активности и уроци – скуката е рядък шанс за детето да усети себе си. Тя му помага да разбере какво му е интересно, какво иска да прави, къде го водят мислите му. Когато му позволим да скучае, му даваме пространство за избор, за автономия, за връзка със собствените усещания.
Разбира се, скуката е предизвикателство – и за детето, и за родителя. Защото често зад „скучно ми е“ стои нужда от внимание, от контакт, от споделено време. И в тези моменти е добре да бъдем близо, без да бързаме да „разрешим“ ситуацията. Понякога е достатъчно да кажем: „Да, понякога наистина е скучно… Нека видим какво ще измислиш.“ Или просто да седнем до него и да споделим тази пауза – с тишина, без програма.
