Възрастните често подценяват колко силно децата усещат напрежението. Те може да не разбират всички думи, но чувстват всичко – тонът, погледите, промените в ежедневието.
Най-силният удар върху детето не идва от самата раздяла, а от начина, по който родителите я преживяват и комуникират.
Много деца вярват, че са виновни за раздялата. Дори и никой да не им го е казвал, те правят връзка между своето поведение и скарванията у дома.
Когато един родител си тръгне, детето може да се страхува, че и другият ще изчезне. Това често води до силна привързаност, трудности при съня или страх от самота.
Емоционалното напрежение може да се прояви чрез бунт, агресивни изблици или затваряне в себе си. Гневът е начин детето да изрази болката, която не може да назове.
Раздялата не трябва да означава травма. Децата имат удивителна способност да се адаптират – стига да усещат любов и стабилност.
Децата имат нужда от яснота. Използвай прости думи и не прехвърляй вина. Например:
„Мама и тате вече няма да живеят заедно, но и двамата те обичаме и ще се грижим за теб.“
Не го карайте да предава съобщения или да избира страна. Това създава вина и напрежение, което не е по силите му.
Позволи му да бъде тъжно, ядосано или объркано. Валидирай чувствата му, без да ги отричаш:
„Разбирам, че ти е тъжно. И на мен ми е. Но ще мине, и ще сме заедно в това.“
Децата се чувстват сигурни, когато знаят какво да очакват. Опитай се да запазиш познатите ритуали – вечерната приказка, неделната закуска, дните за игра.
Дори раздялата да е болезнена, избягвай да говориш лошо за бившия партньор. За детето това не е „той“ или „тя“ – това е неговият родител, част от самото му „аз“.
Когато раздялата е съпроводена с конфликти, детето може да изгради защитни модели, които продължават в зряла възраст.
Но когато раздялата се случи с уважение и подкрепа, ефектът може да е обратен – детето расте по-осъзнато, с разбиране за граници и човешки различия.
